"Индипендънт": Възход на крайните формации преди евроизборите

Х�а �андски антиислямисти, унгарски националисти, италиански сепаратисти и една подкрепяна от ирландците партия срещу Лисабонския договор - всички те вдигат врява за спечелване на места на предстоящите европейски избори между 4 и 7 юни.

 

Депутати от Европейския парламент се тревожат, че икономическите проблеми и общественото разочарование от сегашните правителства ще тласне избирателите към крайни партии на европейските избори следващия месец.

 

Шумно и разнородно множество от националисти и евроскептици започна от Стокхолм до Сардиния и от Уотърфорд до Варшава предизборната си кампания с надеждата да измести от Европейския парламент своите съперници от основните партии.

 

Изглежда крайнте формации ще бъдат облагодетелствани от комбинацията между отчайващо ниската избирателна активност и икономическия срив.

 

Загубата на работни места и най-мрачните икономически прогнози от десетилетия създадоха идеалните условия за спечелване на места в събранието в Страсбург от кандидати, чиято програма се свежда само до един въпрос, и маргинални групи, враждебни към ЕС.

 

"Това е тревожна тенденция", казва десноцентристката полска евродепутатка Урсула Гачек, чиято страна именно приютява няколко свръхконсервативни католически партии и е ръководена от евроскептичния президент Лех Качински.

 

"Екстремистите по-добре мобилизират своите избиратели, като използват страховете на гражданите и надигат глас в подкрепа на нуждата от протекционизъм и затваряне на границите", заявява тя.

 

Много хора, подобно на Гачек, изпитват граничещо със страх безпокойство от възможното идване на формации от краищата на политическия спектър, тревожейки се, че новите им парламентарни колеги ще се опитват да блокират работата и правомощията на институциите, в които се стремят да бъдат избрани.

 

"Достатъчно проблеми ни създават шумните противници на ЕС от Партията за независимост на Обединеното кралство, но какво ще стане, ако сега тези хора се сдобият с реална власт?", казва един португалски депутат.

 

По време на последното заседание на парламента в Страсбург преди изборите в кулоарите преобладаваха разговорите за задаващите се промени в баланса на силите.

 

Политиците обмисляха на чаша вино в баровете на парламента възможни съюзи за нарушаване на традиционното господство на десноцентристите и социалистите.

 

Една от перспективите е учредяването на евроскептична фракция, заслуга за което има силно критикуваният план на британските консерватори за изоставяне на могъщата десноцентристка Европейска народна партия, в която влизат различни политически сили.

 

Има информация, че сега консерваторите правят опити за съюз с формацията "Либертас" на ирландския бизнесмен Деклан Ганли, който създаде това паневропейско движение именно с амбицията да провали Лисабонския договор.

 

По-тревожна е заплахата от крайната десница, към която спокойно може да бъде отнесена Британската национална партия (БНП).

 

БНП е на път да спечели поне едно място и се стреми към "по-голямо сътрудничество между британските граждани".

 

Миналия месец заместник-председателят на БНП Саймън Дарби беше посрещнат с нацистки поздрави на митинг на крайната десница в Милано, организиран от италианския евродепутат Роберто Фиоре, който оглавява "Форца нуова", настояваща за експулсирането на около 150 000 цигани от Италия.

 

"Наистина е голяма ирония, че тези групи са решили да влизат в Европейския парламент, при положение че всички те в общи линии водят кампании срещу ЕС", казва съпредседателката на групата на Зелените в Европейския парламент Моника Фрасони.

 

Тя обаче изтъква, че тези партии са пуснали толкова дълбоки корени във вътрешната политика, че едва ли румънските и унгарските групи, залагащи на кампания срещу циганите, ще се коалират примерно с партията "Влаамс беланг", която иска независимост за фламандците.

 

"Не виждам как те ще се организират във вдъхваща доверие нова фракция, като се има предвид пълната бъркотия и изолация, пред която бяха изправени преди", заявява тя.

 

В Италия през 2007 г. само няколко седмици след създаването си зрелищно се разпадна една нова крайнодясна партия - "Идентичност, традиция, суверенитет", след като Алесандра Мусолини обиди румънските си колеги, като ги нарече "измет".

 

Австрийските изказвания за нуждата от промяна на полско-германската граница пък разгневиха поляците.

 

Всичко това беше доста далеч от приятния европейски дух, завладял дори британските депутати, които свикнаха да целуват по двете бузи колегите си от другите държави.

 

"Неизбежно беше след всичко това да настъпи хаос и сега те никога няма да съберат необходимия брой политици за създаването на нова политическа формация".

 

Това казва британският евродепутат Андрю Дъф от групата на либералите, като има предвид скорошните промени, според които минималният брой политици, необходими за съставянето на жизнена политическа формация, беше увеличен три пъти, достигайки 28.

 

Власт в парламента могат да имат само сформирани групи, тъй като те могат да председателстват комисии и да влияят върху гласуването, казва той.

 

"Независимите депутати не се броят за нищо, което реално прави опасността от тези екстремисти толкова значителна", заявява Дъф.

 

На другия край има риск парламентът да се превърне в сборище от чудати натегачи или провалили се бивши величия.

 

Падналата звезда на френската политика - бившата министърка на правосъдието Рашида Дати - поне може да се похвали с опит от работата си в правителството, за разлика от върволицата от знаменитости от сапунени опери и манекенки, които бяха включени в листите на десноцентристката партия на италианския премиер Силвио Берлускони.

 

Този ход вбеси съпругата му, която миналата седмица подаде молба за развод, наричайки този ход "безсрамие".

 

Във Великобритания бившата звезда от риалити шоуто "Стажантът" Кати Хопкинс, която работеше и в метеорологичната служба, обяви, че ще участва като единствения независим кандидат в Ексетър под името Кати Оливиа Хопкинс.

 

"Това ни прави да изглеждаме като група аматьори", казва Фрасони.

 

Седемстотин осемдесет и петимата депутати в Европейския парламент обичат да обвиняват медиите за намаляващия обществен интерес, като твърдят, че те не са успели да отразят неговите постижения при промяната на законодателството по най-различни въпроси като работните часове, целите на ЕС в областта на околната среда и таксите на мобилните телефони за услугата "роуминг".

 

Вместо това репутацията на парламента доста често става жертва на скандали заради сумите, отпускани на депутатите, и екстравагантната особеност да бъде единственият парламент в света, който има две седалища.

 

Веднъж в месеца евродепутатите и армиите от сътрудници и преводачи напускат лъскавото полукълбо от стомана и стъкло в Брюксел, за да пропътуват неколкостотин километра до Страсбург за четиридневна пленарна сесия.

 

Тази спазвана от години практика се нарича "пътуващ цирк", "влак на европейското притегляне" или някаква комбинация от двете.

 

Ежемесечното преместване до Франция на хиляди души персонал, мъкнещи куфари с документи, както и поддържането на сградите, които са истински произведения на изкуството, но стоят предимно празни, струва на европейксите данъкоплатци около 200 млн. евро на година.

 

Макар че в ресторантите в Страсбург се чува глъчката на нощните посетители от Европейския парламент, много избрани представители дори не си правят труда да се появят.

 

"Около 150 от колегите ни не присъстваха на последната сесия, което е напълно неприемливо и опасно, тъй като изкривява резултатите при гласуванията. Някои депутати от средиземноморието даже почти не се вясват", казва Дъф.

 

Други недоволстват заради нежеланието на парламента да се самореформира.

 

"В миналото Страсбург беше символ на френско-германското помирение. Сега той е символ на прахосничеството", заявява германският депутат Александър Алваро от групата на либералите, настояващ Страсбург да спре да бъде седалище на Европейския парламент, което е в разрез с историческите разпоредби, пазени от договорите на ЕС.

 

Има обаче признаци, че Европейският парламент разбира посланието.

 

Нови правила ще обуздават някои от крайностите.

 

А ако Ирландия одобри Лисабонския договор на втория референдум през есента, Страсбург ще се съсредоточи повече върху правосъдието, имиграцията и външната политика, отколкото да разпилява енергията си вгласуването на решения по въпроси, които са извън неговата компетентност.

 

По ирония на съдбата еврофобите и екстремистите може да се сдобият с реална власт, вместо да се занимават с разстройване на напрегнатите обсъждания за ситуацията в Бирма или за изчезването на кафявата мечка.