Дясноцентристките формации с вероятен превес в Европарламента

Дясноцентристките формации печелят най-големите избори за Европейски парламент, които преминаха при рекордно ниска избирателна активност. Представителство на много места получават крайнодесни и антиевропейски партии. В редица страни водещ бе протестният вот. Избирателите наказаха управляващите в Латвия, Гърция, Ирландия, Великобритания, Испания и Унгария.

В неделя гласуваха в 19 страни. Това бе последният ден от вота за целия ЕС и късно вечерта (след 23 часа българско време) ще стане ясно какво ще е разпределението на местата в Европейския парламент.

Според предварителните данни дясноцентристките партии печелят подкрепа от 39.5% - с 3% повече отколкото на изборите през 2004 година. Така те ще имат 291 от общо 736-те места в ЕП. Европейските социалисти получават 26% от гласовете, което е спад спрямо 2004 г., когато резултатът им бе 27.6%.

Очертаващата се победа на умерената десница изглежда ще позволи на сегашния председател на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу да остане на поста за още един 5-годишен мандат.

Избирателната активност е около 43% - рекордно ниска за евроизбори. Активността на евровота през последните 30 години непрекъснато намалява – от 62% през 1979 година до 45.47% през 2004 година.

В Германия Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел печели, но представянето на партията е по-малка, отколкото на вота преди пет години. Коалицията на консервативните формации Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз се явяват с обща листа, която получава 38.5 процента. Социалдемократическата партия получава 21 процента, а либералните "Свободни демократи" - 11 процента.

Според прогнозните резултати във Великобритания, която гласува в четвъртък, лейбъристите на премиера Гордън Браун най-вероятно губят катастрофално. В разгара на грандиозния скандал с депутатските разходи екзит половете дават на лейбъристите трето или четвърто място. Преди тях са консерваторите и антиевропейската Партия на независимостта, както и най-вероятно либералдемократите. Представителство в ЕП ще има и крайнодясната Британска национална партия.

Във Франция дясната партия на президента Никола Саркози получава най-висока подпкрепа за сметка на социалистите.

В Испания консервативната опозиция изпреварва управляващите социалисти. Народната партия спечели 43% от гласовете или 24 от 50 места в ЕП, следвана от социалистите на премиера Хисе Луис Родригес Сапатеро с 40.5% или 21 или 22 места в ЕП.

Според екзит половете управляващата в Ирландия партия на премиера Брайън Кауън - "Фина Фойл" изостава с около 10% на опозиционната "Фина Гейл". Изборите са особено важни за страната месеци преди втория референдум за Лисабонския договор, след като ирландците масово отхвърлиха договора през юни 2008 година.

В неделя гражданите на Полша гласуват за 50 депутатски места в законодателния орган за общността. Около 30 милиона души имат право да избират между 1301 кандидати за евродепутати.

Според проучвания на общественото мнение преди изборите десноцентристката партия "Гражданска платформа" на премиера Доналд Туск се ползва с най-голяма подкрепа, следвана от консервативната евроскептична партия "Право и справедливост" на братята Качински.

В Дания успоредно с евроизборите избирателите гласуват и на референдум за промяна в конституционния закон за наследяването на престола.

Поправката предвижда след кончината на монарха датският трон да бъде наследен от първото му дете, независимо от пола. Според сегашните текстове в конституцията предимство има най-малкия син пред най-голямата дъщеря, тоест признава се върховенството на мъжа.

Предложението за промяна бе внесено миналата есен от бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен, който заяви: "Искаме в датското общество да има равноправие между мъжете и жените, което да включва и достъпа до трона". Расмусен стана генерален секретар на НАТО.

Простичката изборна аритметика обаче накара мнозина да се усъмнят, че референдумът ще успее, имаше дори апели да бъде отменен. Причината е, че поради традиционно ниската активност на датския електорат в европейските избори (под 50 на сто), референдумът може да не бъде признат за валиден.

Дания избира и 13 евродепутати. За места в Европарламента претендират близо 100 кандидати от 11 политически партии.Според последното проучване, 45% от избирателите не знаеха за кого ще гласуват, а 15.5% изобщо не смятаха да се явят пред урните.

В Копенхаген се говори, че след избирането на нов европейски парламент датският социалдемократ Поул Нюруп Расмусен може да стане съперник на либерала Жозе Мануел Барозу в борбата за поста председател на Европейската комисия.

В Австрия управляващата консервативна Народна партия е първа с 29.7 процента, което е с 3% по-малко от изборите през 2004 г. Най-големите победители на изборите в тази страна е формацията на евроскептиците, водена от Ханс-Петер Мартин, който получи 17.8% от гласовете, което е с 3.8% повече от миналите избори за ЕП. Австрийските "Зелени” събират 9.4% в сравнение с 12.9% през 2004 година.

В Унгария дясноцентристка опозиция също води в изборите за ЕП.

В Латвия в 22 часа местно време в събота затвориха врати избирателните секции за изборите за европарламент.

По данни на Централната избирателна комисия един час преди затварянето на изборните секции са гласували почти 50% от гласоподавателите.

По време на гласуването са били регистрирани случаи на възможно купуване на гласове - с пари, алкохол и храна.

Латвия избира осем представители за европарламента. В изборите участваха 17 политически партии и коалиции със 186 кандидати. Според паралелно проучване основната партия на рускоговорещите в Латвия - Център на хармонията, печели най-много гласове – 20%. На второ и трето място са десноцентристкият Граждански съюз с 19% от гласовете и проруската партия "За правата на човека в единна Латвия" - с 13%. На четвърто място е блокът "Латвийска първа партия" - партия "Латвийски път" с 12% от гласовете.

Ако тези прогнозни резултати се окажат близо до реалните, в Европейския парламент ще влезе Алфредс Рубикс, последният председател на Латвийската комунистическа партия, който лежа в затвора по обвинение в опит за преврат и възстановяване на съветската власт в Латвия през 1991 г. Рубикс води списъка на Центъра на хармонията.

В Европейския парламент ще влезе и един от най-активните противници на Рубикс, Иварс Годманис - известна фигура в движението за независимост на Латвия, който бе и два мандата министър-председател. Годманис, който е начело в листата на блока "Латвийска първа партия - партия "Латвийски път", бе принуден да подаде по-рано тази година да подаде оставка заради икономическата криза в страната.

И румънците днес избират своите представители за европарламента. Над 18 милиона са избирателите в страната, които ще избират сред 289 кандидати, представлявани от шест политически партии, една коалиция. Има и двама независими кандидати. Всички те участват в надпреварата за 33 депутатски места.

Сред участващите в надпреварата партии са двете управляващи формации: Демократично-либералната партия (ДЛП) и Съюзът на Социалдемократическата партия (СДП) и Консервативната партия (КП), както и опозиционната Национално-либерална партия (НЛП).

За място в ЕП ще се борят също кандидатите на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), Партия Велика Румъния (ПВР), Национално-селската християн-демократическа партия (НСХД) и други, както и двамата независими кандидати - Елена Бъсеску, дъщерята на президента Траян Бъсеску, и Павел Абрахам, бивш началник на Агенцията за борба с наркотиците.

Според социологическите данни вероятно само четири партии ще успеят да преминат петпроцентния избирателен праг и ще изпратят депутати в Европарламента. Проучване от края на май сочи, че СДП и ДЛП ще получат еднаква избирателна подкрепа от 31%. След тях се нарежда НЛП с 20%, за ДСУР ще гласуват 6.8% от румънците, за ПВР – 5.9%, а за независимия кандидат Елена Бъсеску – 3.9%.

В Словения също текат избори за евродепутати. Кандидатите за членове на Европейския парламент са 81, а регистрираните избиратели са 1.7 млн. души. Словенците ще избират общо 7 депутати в Европейския парламент.

В изборите участват 11 изборни листи. С най-голяма възможност за влизане в ЕП, според социологическите агенции са кандидатите на опозиционната Словенска демократическа партия на бившия словенски премиер Янез Янша, които събират около 20 процента от гласовете, следвани от управляващата Социалдемократическата партия на словенския премиер Борут Пахор - с около 17 процента, и Либерално-демократическата партия на Словения на Катарина Кресал с около 12%.

Според данните на екзит пола в гръцките избиратели са подкрепили опозиционната социалистическа партия. Много гърци обаче са показали разочарованието си от водещите политици и са дали гласа си за по-малките партии.

В Малта социалистите вкарват най-много депутати в ЕП. Според екзит-половете опозиционната Лейбъристка партия печели 55% от гласовете.

Избирателната активност в островната държава бе особено висока за Европейския съюз - близо 79% от 400-те хиляди избиратели са упражнили правото си на вот.

Въпреки това на предишните избори за Европарламент през 2004 г. избирателната активност в Малта беше по-висока с 4%.

В Холандия, която гласува в четвъртък, управляващата Християндемократическа партия спечели вота с 20%. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс е получила неочаквано голяма подкрепа, като се класира втора със 17 процента от гласовете